My Violet Moments

Зимна супа от леща с броколи

2011-12-22T18:26:00.005+02:00

Специално за постещите и всички премръзнали душици, копнеещи за топла супичка :) Tази вкусна леща ще ви стопли и ще ви донесе предколеден уют, а и през целия студен период от годината.

Зимна супа от леща с броколи

1 ч.ч. леща
5 ч.ч. вода
шепа броколи
4-5 скилидки чесън
1-2 моркова
1 чушка
1 домат / 1 ч.л. доматено пюре (признавам, че не съм пробвала с дом. пюре. Дори и зимно време ползвам домат)
1 резен целина (може и суха целина)
1 глава лук
4-5 с.л. олио
чубрица / мащерка (щедро), сол на вкус

Измитата леща се залива с малко вода и се кипва за около 10 минути, след което водата се изхвърля и се доливат 5-те чаши леко топла вода. (тук е момента да уточня, че на пазара се предлага и леща, която увира страшно бързо и тези 10 мин. ще я разварят.
Ако имате съмнения за лещата, която имате, по-добре намалете минутите на кипене - примерно 5 минути.)
Градусите на печката се намаляват и се слага се нарязания на ситни кубчета морков, чушката, наситнените целина (ако е прясна, иначе накрая с подправките), лук и чесън.
Малко по-късно се добавят накъсаните на ситно броколи и се посолява. Прибавям домата - обелен, настърган или на много ситни парченца.
Най-накрая добавям стритата чубрица или мащерка и олиото (леко загрято). Наръсвам се с магданоз.

Ако се намали количеството на водата, се получава чудесна леща-яхния с броколи. Аз, обаче, си предпочитам супичката ;) Не се добавя червен пипер. Ако желаете да я сгъстите, ползвайте пасиран картоф.

Весели и топли празнични дни, изпълнени с безброй хубави емоции желая на всички!

Бородински хляб

2011-11-07T18:40:00.010+02:00

Дойде студеното време (съвсем скромно ще заявя, че след рождения ми ден винаги рязко се разваля времето *премиг*) и с него - желанието(и възможността) да направя едно от любимите ми неща, а именно – да омеся хляб.
Днес искам да ви предложа една от най-любимите ми рецепти за хлябът с главно „Х”.
Както повечето от Вас биха се досетили, името на хляба идва от наименованието на руското село Бородино, недалеч от което се състои битка
между Наполеоновите войски и армията на ген. Кутузов. Монахиня от близко
разположения женски манастир тогава приготвя този хляб и оттам нататък получава
разпространение. Разбира се, има и други версии, които съпътстват чудния бородински хляб.
Най-характерните особености на този хляб са две, даже три: плътната текстура, тъмният цвят и кориандъра. Това са и причините да го обичам толкова силно – кориандърът е любимата ми подправка. В оригиналната рецепта има и някои съставки, които аз не съм добавила и които се намират може би само в руските магазини. Рецептата е адаптирана за нашите географски ширини.

/клик върху снимката за по-голямо изображение с по-добро качество/

Бородински хляб / Бородинский хлеб

1 ч.ч. бяло брашно
3 ч.ч. ръжено брашно
/на това количество - прибл. 2 ч.ч. вода/
1 ч.л. сол
2 с.л. мед
1/2 к.ч олио
1 пакетче суха мая Йоткер
2 ч.л. кориандър + 1 ч.л. зърна кориандър

Смесваме сухите съставки - брашната, маята, кориандъра. Добавяме приятно топлата вода, в която е разтворен меда и прибавено олиото.
Солта добавям в етапа на месене.
Омесваме тестото - месим около 15-20 минути. Оставяме да втаса около час.
Оформяме самун, който отново оставяме да втаса.
Повторно втасалия хляб посипваме с леко счукани зърна кориандър и печем в загрята на 180 С фурна около 45 мин.

/клик върху снимката за по-голямо изображение с по-добро качество/

Резултатът е ароматен и много вкусен черен руски хляб. Отчитам все пак, че моето лично мнение се базира на това, че обожавам кориандър, а неговото ухание формира в голяма степен впечатлението ми от Бородинския хляб.

/клик върху снимката за по-голямо изображение с по-добро качество/

Пикантни картофки-ветрило със сирена

2011-08-09T19:17:00.008+03:00

Любимите ми картофки! За мен това е перфектната рецепта за:
- работещи хора, които не разполагат с много време за сложна вечеря - приготвянето на картофчетата "от-до" коства минимално време,
за усилия да не говорим; изключително лесно и бързо;
- ефектна гарнитура към меса;
- перфектно лятно допълнение към студен таратор или магданозената ми супичка.

(клик за по-добро качество на снимката)

Пикантни картофки-ветрило със сирена

На почистени големи картофи се правят множество ситни нарези на ширина, но не съвсем до край.
Нареждат се в тавичка, застлана с алуминиевo фолио, намазано с мазнина.
В нарезите се слагат тънки резенчета сирене Чедър. (може и да не са много тънки.... :Р)
Поръсват се с майорана, риган, розмарин или шарена сол и малко разтопено масло. Посоляват се (ако не сте използвали шарена сол)и се запичат.
Малко преди да бъдат съвсем готови, се поръсват с настърган кашкавал (както е на снимката) или Пармезан. Печем картофките до зачервяване. Наръсваме с магданоз.

Обичащите чесън могат да добавят към картофките чесън на прах.
Прорезите леко се "слепиха" от поръсения кашкавал, но вкусът компенсира :))

Усмивки и хубаво настроение през август на всички :)

Лятна магданозена супа с кускус

2011-07-24T12:07:00.004+03:00

В разгара на лятото, нямам търпение да ви представя една вкусна и полезна супичка. Аз лично обичам да я консумирам изстудена, като алтернатива на таратора – за разнообразие :). Много е освежителна. Искам да предупредя, че това е лека, почти бистра, лятна супа без тежки застройки със яйца, сметани и т.н.

Лятна магданозена супа с кускус

(клик върху снимката за по-добро качество)

2 връзки магданоз
1 картоф
1 глава лук (или 2 малки)
1 к.ч. кускус
сол, бял пипер
4-5 с.л. зехтин
1-2 скилидки чесън
1 л. вода или зеленчуков/пилешки бульон (аз предпочитам вода)
3-4 с.л. прясно мляко

Наситненият лук се задушава в зехтина и 1-2 с.л. вода. Добавя се настъргания картоф, стрития чесън и ситно нарязания магданоз(не го режа твърде ситно). При омекване на картофа, добавям малко сол и наливам цялото количество вода/бульон (за предпочитане е течността да е приятно топла, а не студена). Кипва се, прибавя се кускуса и се оставя на тих огън около 20ина минути. При полуготовност вътре се добавя накъсана другата китка магданоз и се подправя с млян бял пипер. Застройва се с прясното мляко.

П.П. както знаете, ако ползвате бульон, не слагайте допълнително сол.

Бъдете здрави! :)

Един (некулинарен) поглед от високо

2011-06-28T20:22:00.005+03:00

Винаги много съм харесвала панорамните снимки, поместени в някои статии на градове в Уикипедия. И днес, докато търсех информация за едно място, което ми се разкри в пълна прелест от панорамната си снимка там,
реших да потърся дали в нета дали има място с всички панорамни снимки от Уики накуп (нещо подобно :D) и попаднах на следните... всъщност най-'големите' снимки (простете дилетантския ми език):
http://www.gigapan.org/gigapans/54825/ - Корковадо (по-скоро снимано "от" К.)
http://www.harlem-13-gigapixels.com/ - Харлем (тук начинът на наслагване на отделните изображения създава малко стряскаща алюзия)
http://gigapan.org/gigapans/67894/ - Бейрут
http://www.sevilla111.com/ Севиля. Уникално.
http://www.gigapan.org/gigapans/58857/ - Рио

Любимото ми – да си избера произволна точка от панорамата, да zoom-на първо до пълно приближение – и после обратно по същия начин, докато се върна "над града". Много интересно чувство. Случвало ли ви се е докато пътувате в рейса, например, да гледате светнатите прозорци по блоковете и да си мислите какви ли семейства живеят там, какъв е битът им и т.н.? Е, чувството е някак близко...
Да започнеш от могъществото на големия град и бавно да стигнеш до малко детско розово столче в кухнята на десетия етаж на панелен блок , да кажем. Или да мернеш сянката на млада жена в (привидно) хладния сумрак, която говори (може би) с някого, облегната на прозореца в една от редовите къщички. Не знам... хилядите хора там долу, които дори не виждаш, а те са там - получават хубави новини, получават и лоши новини, чакат някого, бързат нанякъде, живеят живота си и живота минава покрай тях...
Не мога да определя чувството, но носи някакъв комфорт. По-осезаем в дни като днешния.

Вегетарианският Ориент, част 4: Люто! Пикантен хумус

2011-05-26T19:58:00.006+03:00

Доста по-лют от традиционната рецепта! Не се препоръчва за хора, несвикнали на много пикантни храни и си е направо забранено за хора със стомашни заболявания. За да не прозвучи съвсем осъдително обаче, за последните препоръчвам да опитат този чудесен дип без лютите подправки - отново много приятен вкус!

Пикантен хумус

3-4 скилидки чесън
около 200 гр паста от нахут или около 1 1/2 ч.ч. изкиснат и отцеден нахут (накиснати зърна нахут от предната вечер)
1 к.ч. сусамов тахан
4-5 с.л. зехтин
сокът от 1 лимон ( може и повече, според вкуса)
1/2 ч.л. кайенски пипер
1/2 ч.л. чили (стрито)
1 ч.л. кориандър
сол на вкус
по желание 1 ч.л. червен пипер

Всички съставки се смесват и пасират до еднородна смес. Охлажда се и се съхранява в хладилник.
Трябва да ви кажа, че нагаждането по отношение на количествата на подправките е въпрос на вкус и известен "стаж" в приготвянето на хумус. Това, което съм дала като мерки тук, е, да речем, задължителния минимум.

Аз обичам да си го хапвам просто ей така. Разбира се - идеален е с арабски хляб, а аз го сервирам с тези ароматни прясно изпечени домашни хлебчета

и зелена салата.

Бон апети! :)

Честит празник на Славянската писменост!

2011-05-24T12:29:00.004+03:00

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Честит празник на Славянската писменост и култура! Поклон доземи пред делото на Светите братя!

С най-добри пожелания към всички учители и просветители - бъдете живи и здрави! Нека вашето призвание ви донася всеки ден безкрайно удовлетворение и необходимия респект от страна на обществото ни!
Знайте, че без вас ние нямаше да бъдем хората - личностите, които сме Днес.

На всички читатели и приятели пожелавам един светъл и усмихнат празничен ден!

На този ден нашият народ отбелязва създаването на славянската азбука и писменост от светите братя Кирил и Методий.

Доста трънлив и описан с болка и мъчения път извървява българската писменост от раждането си през 855г. до ден днешен. Непрестанни борби за налагането на новата славянска култура и книжнина, гонения на създателите й и безконечните унижения с тях от закостенели еретични съсловия. За да бъдат преведени библейските книги и да започне приобщаването на славянските народи към християнската идея и религия...

Житието на светите братя звучи като приказка или легенда. Може би защото днес не се раждат толкова волеви личности, толкова устремени в една идея, в благо не за самите тях, а за няколко милиона души, за които труда им ще означава всичко.

Кирил е един от най-високо образованите за времето си хора. Завършва престижната Магнаурска школа с пълно отличие и става библиотекар в църквата "Света София" в Цариград. Постъпва в манастир (Олимп), където среща Методий. Цариградският патриарх Фотий изпраща братята с мисия при хазарите, където пренията с мюсюлмани и евреи добиват широк обществен отзвук и самият княз Ростислав, който се противопоставял на германизацията на славяните, която набирала скорост, поканил Кирил и Методий в Моравия. Там те създават Моравската школа, където превеждат и пишат книги. Немското духовенство разбира се, яростно се възпротивило на делото на братята, което се явява спънка в стремежа му на културна и духовна асимилация на славяните започва зверски гонения и гаври с тях. Отказвайки им право да ръкополагат свещеници, на практика ограничават влиянието на моравска школа като славянска църква, затова братята решават да се върнат в Цариград. По пътя обратно, минавайки през Панония, княз Котцел моли братята да останат и да изучат поданиците му на новото писмо и четмо. Научавайки, че императорът е починал и че няма да получат правото да обучават и ръкополагат свещеници, те заминават за Рим, да го поискат лично от Папата. Във Венеция Кирил по най-блестящия начин защитава правото на славяните да имат писменост и богослужения на собствен език и азбука и отхвърля триезичната ерес пред тамошното духовенство.
Въпреки че папата ги посреща с почести и осветява книжнината им, те така и не получават бленуваното право, нито дори епископски сан. В Рим Кирил умира и оставя в ръцете на брат си Методий довършването на великото дело. Княз Котцел спешно настоява за епископски сан на Методий в Панония, което папата не оспорва заради твърде отслабеното си влияние в България, където преждевременно княз Борис І е покръстил българите, страхувайки се, че ще загуби чрез отказа си влиянието и във Великоморавия.

Празникът е не само празник на Славянската писменост и култура. Това е празник на напредъка, на отстояването на изконни принципи, празник на прогреса, на обединяването на силите в името на духовното преобразяване и усъвършенстване, на постижението в името на една светла идея. На обединението на славянските народи.
За мен най-българският празник за всяко българско сърце, най-важният за нашата нация, нашият език и култура.

Вегетарианският Oриент, част 3: Mujaddara - Ливански пилаф с леща

2011-05-20T20:17:00.005+03:00

Здравейте, не сте ме забравили, нали?! :-)
Искам да ви споделя едно ястие, което вероятно не би заинтригувало мнозина заради състава - и няма да крия, че и аз бях сред тях. Не ми се връзваше и толкоз! Но, както си казвам обикновено в такива случаи - ще направя мъъничко, за да не ми е жал после да запратя произведението в коша.
В случая нямаше нужда, защото се получи доста вкусно. Типично ориенталски пилаф без месо. Произход – Ливан, въпреки че е разпространено като цяло в много стани от Близкия изток.
Ако обичате подобен тип ястия, било то и само като гарнитура - мисля, че няма да съжалявате. По принцип е ядене, което се хапва в ограничени количества, защото е доста засищащо. Много подходящо за вегетарианци и въобще хора с беден на протеини хранителен режим.

Заб.: В моя вариант лещата е малко разварена, което не е умишлено, но е очаквано и не е гаф. Ще обясня защо - първо, лещата, която ползвам, увира доста бързо. Второ, в оригиналната рецепта гледам, че не се вари преди основната термична обработка, но аз съм свикнала да кипна лещата и да я отцедя и след това да я готвя по рецептата. Не е грешка, ако не направите така! :)

Вегетарианският Oриент, част 3: Mujaddara - Ливански пилаф с леща

Необходими продукти:
1 глава лук
4 с.л. зехтин
3-4 скилидки чесън
1 ч.ч. леща
3/4 ч.ч. (кафяв) ориз
подправки: по 1 ч.л. кимион (задължително), канела (не повече от 1-2 щипки) , щипка кайенски пипер и др. по желание

Лещата се кипва за десетина минути и се изцежда от водата.
Нарязаният на полумесеци лук и чесънът се задушават в зехтина до полупрозрачност, когато се изсипва лещата и ориза и се налива 3 ч.чаши вода или бульон. Изцежда се сокът от половин лимон, добавя се сол (ако ползвате бульон на кубче, естествено, сол не се добавя) и подправките. Задушава се на тих огън до пълното поемане на течността от варивата.
За още по-екзотичен вкус, аз карамелизирам кръгчета лук, които подреждам над порцията.

Приятен апетит и весели почивни дни на всички! :) :) :)

Честито Воскресение Христово!

2011-04-25T10:14:00.004+03:00

Христос Воскресе, приятели!

Нека Възкресението Му ни направи по-добри, по-чисти душевно, по-добри към тези, които са винаги около нас и ни подкрепят!
Нека има здраве, мир, любов и благополучие във всеки дом!

Бърз тутманик със сирене и колбас

2011-04-08T20:24:00.002+03:00

Какво може да се направи, когато имаш на разположение само 2 ч.ч. брашно и 1/4 пакетче мая с нeясен срок на годност ? (липсваше тази част от хартийката) (blush)
Замесваш си тестенце от маята, разтворена във водичка и изсипана в 'кладенче' в брашното, малко олио и щипка сол.

Меси се, оставя се да втаса малко, после се премесва и се разточват кори.

Плънката за корите – ситно нарязан колбас (наденичка) и сирене. Корите се напръскват със съвсем малко разтопено масло сиренето (аз използвах олио, но бих казала, ако нямате други предпочитания - масло задължително!) и без никаква мазнина за колбаса и се навиват (с това количество на брашното ви става ясно какви и колко големи са корите, нали? Хаха :)) и полученото тутманиче се намазва с яйце. Пече се на 180 градуса до зачервяване.

Резултатът е хрупкава коричка (тя ми стана фаворит, между впрочем) и мека, пухкава среда. Опитах участък със сиренце – беше добра!

Това е рецепта, която се роди в движение (ще бъда честна - не вярвах, че ще се получи нещо с това количество и тези продукти)..."От нищо-нещо" - не харесвам този израз, но в случая е абсолютно подходящ (що се касае за тестото).

Усмивки и пълен с положителни емоции уикенд! :-)

Шоколадов [първопролетен] фъдж

2011-03-22T18:57:00.007+02:00

Рецептата: и идея си нямах, че този сладкиш е всъщност fudge. Свързвам го с детството и се опитах по интуиция да го направя, за да си припомня... Аз не съм носталгик, но обичам да си припомням хубави моменти и всички съпътстващи ги елементи. Понякога си мисля, че се случва в съзнанието на човек тези хубави моменти да избледнеят или дори да бъдат забравени напълно; въпросните съпътстващи елементи обаче не се забравят. Съзнанието помни детайлите в пъти по-добре от голямата картина.

Истината: за първи път използвам кисело мляко в шоколадов сладкиш. Всъщност желанието ми беше да направя един лек шоколадов сладкиш за кафе, подходящ за сезона.

Съвсем обикновен сладкиш, но може би поводите, по които ги правим, правят нещата необикновени.

За кейковата смес:
2 яйца
1 ч.ч. захар
125 гр масло (разтопява се)
100 гр натурален шоколад (тук съм използвала шоколад с 52% какао)
1 ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно (твърде много – забравих се. Препоръчвам 1 ½ ч.ч.)
1 бакпулвер
2 ванилии

За сиропа: по 1 к.ч. вода и захар

Всичко се разбърква в посочения ред (маслото и шоколада се прибавят разтопени). Сместа става доста гъста. Отлежава няколко минути, след което се разстила в намазнена и набрашнена широка тава (аз ползвах тези, които сами влизат в релсите на фурната), за да остане тънък (това е моето лично предпочитание). Слага се в студена фурна, настроена на 180 градуса. Пече се до наситен кафяв цвят, ‘суха клечка’ и кухня (не – апартамент!), изпълнен с аромат на шоколад.
Отделно се прави захарен сироп – 1:1 вода и захар. Вари се, без да се сгъстява и докато е горещ, се залива изстиналия сладкиш. Попива веднага и все пак е добре да се изчака малко, преди да се сервира.

Този десерт има толкова наситен шоколадов вкус, че заливката с какао/шоколад поне за мен не е необходима. Пък и не е такава идеята му :)). Аз го обичам поръсен с кокос. И с чаша горещо кафе.

Честита пролет на всичкиии! Нека този чуден сезон ни донесе повече усмивки, повече приятни изживявания и здраве за всички!

Чудесни слънчеви дни на всички!

Пълнозърнест хляб

2011-03-12T18:25:00.005+02:00

Този хляб е сътворен от същото тесто, както и багетите, НО с добавка на бяло брашно в съотношението пълнозърнесто:ръжено:бяло - 3:1:1. Чудото би всички рекорди по надигане, докато се печеше. Много вкусна коричка. Не можете да си представите сутрин филийка от този хляб, намазана съвсем леко с хубаво масълце или с кръгче пушено сирене, каква енергия дават и засищат за дълго. . /на снимката е топено сирене и домат – любима комбинацийка/. Или както най-много обичам аз – чаша димящо кафе и филийка без нищо – самият хляб е толкова вкусен, че за мен няма нужда от добавки. И с дните, които престоява, става още по-хубав...

Ръжена багета

2011-01-27T18:33:00.013+02:00

Какво по-хубаво време от един мразовит януарски предиобед, за да изпълниш къщата с аромат на прясно изпечен хляб. Голяма чаша кафе, 'пресен' вестник (разбира се, никой друг да не го е разгръщал преди това). Такъв предиобед при мен може да се случи единствено в някоя събота - в делничните утрини ясно защо, а в неделя... в неделя не може!:))))
Та в някой такъв благословен съботен предиобед, се случва да реша да меся.
В интерес на истината, това желание се проявява доста често у мен; някъде бях чела, че много хора обичат месенето на тесто, защото ги успокоява и им действа, цитирам "като СпА". Аз ще се въздържа от мнение по цитата :), но няма да си кривя душата, че месенето определено действа положително на духа и зарежда.
Та понякога, макар и рядко, се случва желанието и възможността да се срещнат и тогава се получават интересни неща.

В този ред на мисли, скъпи приятели, днес ще ви представя рецепта, чийто вкус гарантирам! Мек, вкусен хляб с хрупкава, но мека и ароматна коричка.

(клик за по-качествена визия на снимките)

Ръжена багета

300 грама ръжено брашно
200грама пълнозърнесто брашно
/това е най-доброто съотношение/
3 с.л. зехтин
1 ч.ч. топла вода
1 суха мая
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 ч.л. ленено семе

В купа се смесват маята и захарта и се долива малко хладка вода, без да се разбърква. Оставя се за не повече от 20 мин.
Смесват се брашната, лененото семе и солта в купата, в която ще се меси. Прави се кладенче, където се изсипва закваската + мазнината и водата, внимателно се разбърква всичко, след което замесваме меко тесто.
Покрива се и се оставя тестото за около час - час и половина.
След това с намазнени ръце се оформят багетите. Намазват с яйце, разбито с малко вода и се поръсва със сусам.
Пекат се на 180 градуса. С клечка се проверява готовността.

Много усмивки и хубави пожелания от мен на всички! :)

Честита Нова 2011 Година, приятели! :)

2011-01-04T10:53:00.014+02:00

***Да е честита Новата Година, приятели и читатели!*** :)
Ина, Дими, ДиАни, Деана /Maxivida/, Русанка,
Инфи, Лети, Тони, Пепеляшка, DSDiva, Vania-g, Блага, Лулу, Атанас Дюлгеров, Trichocephalus, Евгения Христова, MadWizard,
Sarah-Lyn, Pink Patch, Melrose, Paprika, Stefania....
...и много, много други....

Желая ви една много усмихната, много щастлива, много успешна 2011 година, пълна с много успехи в личен и професионален план, с много сбъднати желания и с много здраве и късмет!
Да бъдете все така креативни, с изобилие от въображение и енергия!
Нека 2011 година в блоговете бъде още по-красива и още по-ароматна!

С най-топли пожелания,
Вили

Закуска за шампиони*: Пълнозърнести бананови палачинки

2010-12-01T20:36:00.011+02:00

Здравейтееееее! Дори не искам да си помислям колко време не съм писала тук. Но бързам да се извиня – имах уважителни причини. Най-уважителната – вече съм магистър :)) през времето, в което отсъствах, си взех двата държавни изпита. Не беше лесно да учиш до 1-2am, да ставаш в 7 за работа и после пак и отначало и без почивка, но резултатът е отличен и съм много, много доволна ! :)))
През това време, както вече стана ясно, време за моето хоби нямаше никакво, за блога – още по-малко. Вече лека-полека влизам в час и толкооова много време пред мен, на което не мога да се нарадвам. (В първите дни след вземането на изпитите, имаше момент, в който се чудех "а сега какво да правя?"; този месец и половина, когато трябваше да взема двата си държавни изпита, се научих да работя, уча и живея толкова методично и автоматично, че после не можех да се сетя какво съм правила преди това и какво, за Бога, беше това "свободно време" :))).
Нямам търпение да видя какво сте публикували, докато ме е нямало. Добре дошли на новите ми читатели :)

А сега ще ви представя едни убийствено вкусни, сочни и ароматни палачинки. Най-големият им плюс е, че... са доста леки, почти диетични. Всъщност, сега това малко е под въпрос, защото макар и засищащи, са толкова вкусни, че е силно възможно да изядете едно силно недиетично количество от тях, хаха :)))))

/клик на снимката за по-голям размер/

Пълнозърнести бананови палачинки

1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
1/2 ч.ч. брашно тип 500
1 пакетче бакпулвер
2 с.л. захар
щипка сол
1 ч.ч. обезмаслено мляко
1 яйце
1 намачкан банан /не пасиран/

Яйцето се разбива със захарта, прибавя се брашното, в което е размесен бакпулвера. Слага се солта и след това – постепенно се изсипва бананът. Разбърква се, наливайки на тънка струйка млякото. Сместа почива 5 минути, след което с малък черпак се сипва в нагорещен тиган, леко намазан с мазнина /може масло, аз предпочитам олио в тази ситуация, което хвърля в недоумение мнозина; просто предпочитам този вкус/ и след придобиване на бронзов загар, палачинката се обръща на другата страна.
Отиват си с всякакъв сладък пълнеж, както и с много видове сирена.
От тази доза излизат към 20 палачинки с диаметър 12-13 см.

Стават изключително бързо, свършват горе-долу пак така :) Но нали знаете – една от най-неблагодарните позиции... е човек, правещ палачинки. Не е трудно да се сети защо :)))

Приятна вечер на всички и един разкошен декември от мен. :)

*с реверанс към една велика книга и един Автор - епоха.

Ябълкови мъфини (light version)

2010-09-12T14:59:00.009+03:00

Асоциирам ябълките винаги с уют, със семейно огнище, а уханието им винаги ме връща към детството... но навява и тъга от наближаващата или вече дошла есен. А на есента единственото хубаво е рождения ми ден :)
И още нещо, оставило отпечатък в съзнанието ми. Когато бях малка – да кажем, в началното училище, ми попадна отнякъде един много стар учебник с "Уроци по френски", поместен накрая. Изключително драматичен разказ за особено бедно момче, чиято учителка по френски е светъл лъч в нерадостното му битие. Разказ, който всеки трябва да прочете.
Особено силен е финалът...

" ...Среди зимы, уже после январских каникул, мне пришла на школу по почте посылка. Когда я открыл ее, достав опять топор из-под лестницы, — аккуратными, плотными рядами в ней лежали трубочки макарон. А внизу в толстой ватной обертке я нашел три красных яблока.
Раньше я видел яблоки только на картинках, но догадался, что это они."
/Валентин Распутин, "Уроки французского", 1973/ .

Ябълкови мъфини

2 яйца
1 к.ч. олио
1 к.ч кафява захар
1 к.ч. прясно мляко
0,5 кг ябълки – обелени, почистени, настъргани
по 1/2 ч.л. канела и индийско орехче
1-2 ванилии или течна есенция от същата
1 бакпулвер
пълнозърнесто брашно, колкото поеме – до консистенция кексово тесто
по желание: стафиди; ядки, натрошени на ситно (пробвала съм и с тези добавки, и без - предпочитам без)

*Яйцата се разбиват, към тях се прибавя захарта и след това – олиото.
*Прибавя се млякото.
*Към тази смес се изсипват настърганите ябълки и се добавят подправките (и стафидите, ако слагате).
Хубаво се разбърква.
*Добавя се брашното с бакпулвера в него.

Формичките се мажат с масло и в тях се налива сместа.

Тези мъфини стават много сочни, мекички и умерено сладки. Ако обичате да е много сладко – добавете още захар. Леки са и много ароматни. :)

С пожелания за спокойна неделна вечер и заредена с позитивни емоции следваща седмица! :)

Пълнозърнести билкови питки с Пармезан

2010-09-04T15:09:00.006+03:00

Здравейте, приятели! :) Най-накрая. Доста време отсъствах "тук". Причини - много. Беше изключително динамично лято, отбелязах изключително важни за мен успехи в различни сфери и съм изключително доволна от себе си и постигнатото. :) Никак не бих желала да правя равносметки тип "края на сезона", защото никак не ми се иска да вярвам, че лятото свършва :D, аз поне, улисана в постигане на цели и усърден труд, почти не успях да му се порадвам.
Реших да споделя с вас една изключително лесна и сполучлива рецепта.

Пълнозърнести билкови питки с Пармезан

Продукти:
2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
1 ч.ч. бяло брашно
1 пакетче суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 к.ч. Пармезан / кашкавал
1 к.ч. зехтин
1 к.ч. хладка вода (към топла)
Всякакви любими подправки – общо количество около 3 с.л. Нека преобладава ригана.
1 ч.л. чесън на прах

Смесват се всички съставки – първо сухите и към тях се добавят зехтина и водата. меси се меко тесто – около 7-8 минути максимум. Оставя се да втаса около час, през което време то утроява обема си. Премесва се и отново се оставя за около час. (аз го държах по-малко).
От втасалото тесто се оформят малки питчици (топчета), които се поставят в намазнена тава. Изпичат се до тъмнокафяв загар. Докато пекат, увеличават обема си – показаните на снимката питки в сурово състояние бяха с големината на... голям орех или мутирал чери домат, да кажем :–))))

Подправките са въпрос на вкус, аз никога не се ограничавам в това отношение :)
Имам чувството, че с хубав нашенски кашкавал става доста по-вкусно.
Питките стават много ароматни и вкусни – могат да се хапнат самостоятелно. Може да се ползват и зелени подправки.

Не мажа питките преди печене с нищо. Идеята на този хляб е да има незагладен, неизлъскан вид, автентичен, тип „селски” хляб. А вътрешността му е пухкава и мека – при натиск веднага възстановява формата си.
Всеки, който пробва рецептата, може да пробва да намаже отгоре, но не препоръчвам яйце, жълтък и т.н.

А сега смятам да ви посетя поотделно, за да видя прекрасните ви творения! :)
Приятни почивни дни от мен! :)

Елда със зеленчуци

2010-07-12T13:22:00.006+03:00

Това е първият ми сблъсък с този продукт. Лесно, вкусно, засищащо и вегетарианско. Приготвих елдата по няколко начина, всеки от които беше адски сполучлив и респективно всеки от тях ще намери място в блога.

Продукти:
1 ч.ч. елда
1 стрък пресен лук
2 моркова
1 зелена чушка
1 тиквичка (средна към малка)
1 домат
връзка магданоз
Подправки: босилек, кориандър – свежи или изсушени

Елдата се измива добре и се вари според инструкциите на пакета до "ал денте".

Зеленчуците се почистват и режат на ситно, морковите се настъргват.
Лукът се задушава в зехтин и малко вода или зеленчуков бульон. Към него се добавят настърганите моркови и тиквички и малко по-късно - домата. Ако подправките ви за свежи – сега е момента да се добавят.
Когато е почти готово, към тази смес добавяме отцедената елда (и, съответно, ако са сухи - подправките). Разбъркваме всичко много добре, посоляваме и оставяме ястието да се задушава до готовност. Накрая, когато вече сме изключили котлона, добавяме ситно нарязания магданоз (или при сервиране).
Може при зеленчуците да се добавят и гъби, както и скилидка чесън.

Пиле лютика

2010-06-28T09:54:00.010+03:00

По традиция на Петровден се прави петровско пиле.
В тази връзка пускам днешната рецепта като един добър вариант за утрешния празник.
Интересно е, че тази рецепта се приготвя изключително в Северозападна България. Тук не е особено позната.

1 пиле около килограм /на снимката (клик за по-голям размер) съм използвала пилешки гърди/
10-12 печени чушки, обелени
1 буркан домати (или няколко пресни)
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
няколко стръкчета мащерка – ако нямате прясна (местна), ползвайте суха. От вносната прясна останах неприятно изненадана последния път.
чубрица (не е задължителна, ако мащерката ви има силен аромат)
сол,1/2 ч.л. захар, черен пипер,

Пилешкото месо се нарязва на жулиен или отделни парчета (неголеми), посолява се, слага се черен пипер и се нарежда в тава. Залива се с съвсем малко вода и „капка” олио и се слага в нагорещена фурна. Пече се до почти пълна готовност.
/Може и да се запържи в съд на котлон, но аз избягвам тази технология. /

В зехтин + малко вода се задушава нарязания на полумесеци лук, чесъна на филийки. Добавяте чушките на ивици и когато променят аромата си – доматите. Слагате 1/2 чаена лъжичка захар, за да не горчи. Добавяте мащерката /и чубрицата/.
С тази смес заливате пилето и слагате в нагорещена фурна. Запича се до готовност – сгъстяване на соса и апетитен загар на пилето.

Поднасяте ястието поръсено с магданоз и с топла питка.

tip:
Добавям и съвсем малко чили, но не го правете, ако не обичате пикантно повече от необходимото или имате някакви здравословни противопоказания. Това са по-скоро мои приумици, когато правя лютика за себе си, в която не слагам чесън и месо.
Но когато се употреби с мярка, истинската пилешка лютика става 'убиец' с малко чили. :)

Искам в аванс да честитя празника на всички с пожелание за здраве, дълголетие и много щастие!

Вегетарианският Ориент, част 2: Кускус със задушени зеленчуци и сушени кайсии

2010-06-18T17:40:00.009+03:00

И тази седмица продължавам кулинарното пътешествие на изток. Днес на фокус е кускусът - продукт, изключително характерен за региона.
Обикновено първата асоциация на повечето хора е отрицателна, свързана със закуската в детската градина.
Пригответе се тутакси да забравите подобни спомени, ако направите това ястие. Солено и сладко в перфектна композиция, обгърнати с букет от ароматни подправки. За момент се пренасяш на пазара в Маракеш, където от дивното разнообразие на хора, животни, звуци и аромати главата започва да те боли, но не от преумора. Истинско пиршество не само за небцето, но и за сетивата. Нещо, което ориенталската кухня предлага в изобилие.
За целите на рецептата е използван кускус тип паста.

1 1/2 -2 ч.ч. кускус
1 глава лук / 1 стрък пресен такъв
1 малка тиквичка
1 морков
1 червена чушка
около 1/2 к.ч. каперси
8-10 сушени кайсии
1-2 с.л. царевица (малка забежка на запад от Ориента, но... глобализация :D)
Подправки: копър, куркума, кориандър черен пипер, сол.

Кускусът се сварява, без да се разварява, отцежда и се оставя настрани.

Лукът се задушава в зехтин + малко вода до омекване. Добавя се чушката и моркова, нарязани на жулиен, тиквичката - на кубчета. След като омекнат, се добавят царевицата, каперсите и кайсиите, а малко по-късно – и самият кускус, при което се изключва котлона. Посолява се, прибавят се подправките и се разбърква добре всичко.
При поднасяне се посипва с наситнен магданоз.

Вегетарианският Ориент, част 1: Чушки, пълнени с ориз и булгур

2010-06-07T15:35:00.005+03:00

Вкусно, леко и засищащо :). Ще се влюбите в екзотичния аромат на това ястие.

Необходими продукти:
7-8 чушки за пълнене
1 ч.ч. булгур, сварен и отцеден
1 к.ч. ориз
1 глава лук / 1 стрък пресен лук
1 морков, настърган
1-2 с.л. царевица
50 гр. смлени бадеми
1-2 с.л. стафиди
копър, магданоз (може и други зелени подправки по желание - мента, например)

Чушките се почистват от семето и дръжките.

Булгурът се сварява както съм описала тук. Оризът – по същия начин. (Така процедирам винаги с тези 2 варива). Не трябва да се разварява, трябва да остане ал денте.

В дълбок съд се задушава лука в зехтин, добавя се царевицата и моркова, ядките и подправките, разбърква се добре. След това се прибавят ориза и булгура, слагат се стафидите, посолява се, изключва се котлона и пак се разбърква добре.
С тази смес се пълнят чушките, нареждат се в намазнен със зехтин съд за печене и се долива малко вода. Ястието се запича до готовност.

Може да поднесете с млечен сос по желание. От вината най-добре партнират сухите бели вина като Ризлинг, например.

Успешен и наситен на положителни емоции месец юни на всички!

От Bella Italia към Новия свят: Спагети с мини кюфтенца и доматен сос

2010-05-21T17:40:00.007+03:00

След Хавайската пица, това блюдо е следващата рецепта, резултат от чудната симбиоза между любимата ми италианска кухня и американския коктейл от различни кулинарни традиции на заселилите се емигранти.
Аз живея и съм родом от град, който също като САЩ, е дом за различни култури, различни традиции и нрави.* Вярвам, че това е една от причините за силния ми афинитет към американския етно микс. Като социолог изследването на чужди култури е моя голяма слабост и любимо занимание.

А всъщност пресичането на 2 и повече култури винаги дава най-голямо отражение в кулинарията.

Приготвяйки тези спагети, винаги си представям неделен предиобед в италианския квартал – в Бронкс или в Маркони Плаза, да речем, когато се събират няколко поколения на голяма италианска фамилия. Във въздуха се разнася ухание на свеж босилек, на доматен сос; отлежало Санджовезе бавно покачва градуса на настроението. След пикантна шега звънлив смях отеква във венецианските прозорци. Слънцето пече все по-силно, а желанието да си тръгнеш се топи по-бързо и от най-вкусния gelato с портокалов аромат... незаменимата семейна атмосфера, там, където се връщаш при корените си. Едно малко късче от Италия в рамките на космополитния град.

Време е за рецептата след това обширно интро. :)

Спагети с мини кюфтенца и доматен сос

1 пакет спагети се сваряват ал денте.

За кюфтенцата:
500 гр мляно месо
1 яйце
80 гр галета
Малко настърган кашкавал
Подправки: чесън на прах, черен пипер, магданоз, сол

Изброените продукти се разбъркват и получената смес се оставя за малко, след което от нея се оформят малки кюфтенца – колко малък орех. Във всяко кюфтенце сложих малко парченце кашкавал.(но това не е задъжително)
Запържват се до поруменяване.
Отделно се приготвя сос.

За соса:
1 глава лук /или 1 стрък пресен такъв/
2 ч.ч. доматен сок /или: 2-3 пресни домата / доматено пюре, размито с вода
Подправки: босилек, риган, сол.

В зехтин се задушава ситно нарязания лук с малко вода. След като остане на мазнина, се добавя доматения сок или доматено пюре, размито във вода. След като се сгъсти, се добавя 1 ч.л. захар, стриват се подправките, посолява се и се отдръпва от огъня. Може да поставите кюфтенцата в соса, след като сте изключили котлона. (аз поставям само няколко от тях)

Сервира се порция паста с няколко кюфтенца, полети с малко от соса и украсено с пресен босилек, наситнен магданоз или друга свежа листна подправка. Ястието перфектно си партнира с хубаво червено вино по избор.

За да онагледя разрез на кюфтенце - тази снимка е направена с мобилен телефон, което обяснява качеството й. Напоследък имам някои трудно преодолими проблеми с техниката около мен.

* - на тази тематика ще посветя специална публикация :).

Hawaiian Pizza

2010-05-03T12:21:00.005+03:00

От поне няколко години исках да направя този тип пица. Държа да отбележа, че е било наистина ОГРОМЕН пропуск.
Комбинацията на сладкия, аристократичен вкус на ананаса, крехкостта на шунката и пикантните нотки на гауда не оставиха безразлични дори някои консервативни фенове на good ol’ pizza. Вкусът е съвсем различен, наистина екзотичен, много свеж и знаеш, просто си убеден, че отново ще я направиш.
Аз също си направих парченце пица :), само с ананас и гауда, т.е. всичко без шунката. И пак беше много, много вкусно.

Първо замесих тестото. Аз трудно мога да дам точни мерки, а пък за тесто – още по-малко. И все пак:
Около
3-4 ч.ч. брашно
1 пакетче /11 гр./ суха мая
1 ч.ч. вода
Малко зехтин (няколко ч.л.)

Това. Нищо повече. Месих не повече от 10 минути и го оставих да втасва.
На първия час беше така:

Оставих още един час, след което го премесих, оставих за не повече от 20 минути и разточих за пица с тънка коричка.

Макар и с толкова малко и базови продукти, тестото става много вкусно и с приятен аромат. Правила съм различни теста за пица и с млека, и с яйца, но това, по което винаги си правя, просто е хиляди пъти по-вкусно. Тази доза стига за поне 4 тави тънкокора пица.

Необходими продукти:
Доматено пюре/сос/др. подобен реквизит – 2-3 ч.л.
150 гр. шунка
1 консерва ананас – моята беше малка и не ми стигна особено. Въпрос на вкус е колко парченца ананас ще сложите отгоре.
100 гр. Гауда

Покрих тестото с доматеното пюре. Отгоре сложих нарязана на тънки резени шунки. Отгоре - ананаса. (Това беше най-трудната част, повярвайте ми! Едвам се удържах, много обичам ананас, а с това малко количество, което бях взела, беше просто невъзможна дегустацията)
Отгоре сложих Гауда (българска, твърда, oчевидно доста узрялa, но единствената, до която се докопах)
Сложих да се пече до разтопяване и лек загар на сиренето.

Иначе така уникалното нарязване на пицата не е мое дело, което е очевидно :D
Повече няма да делегирам подобни отговорни длъжности! :D

Пролетни рулца от бутер тесто с Крема сирене в 2 варианта

2010-04-11T19:29:00.005+03:00

Една малка импровизация с много пролетно настроение. Тези хапки получиха страхотни отзиви, като за тези с пушена скумрия мога да споделя, че имат приятен вкус.

Днес ще публикувам рецептата за първия вид рулца. :)

Пролетни рулца от бутер тесто с Крема сирене в 2 варианта

2 пакетчета сирене Крема
1 малък стрък пресен лук (предполагам, за любителите може и да се пробва вариант със зелени перца от пресен чесън)
5-6 маслини

Маслините се почистват от костилките и се нарязват на ситно, заедно със зелената част на лука. Смесват се със сиренето Крема, добавя се съвсем малко черен пипер (а може и без него), сол на вкус, понеже маслините обикновено са солени.

Тази смес беше база за 2 отделни плънки: към половината добавих накъсана на ситни парченца пушена (веяна) скумрия, а към другата – пушена наденица, нарязана на кубчета.

Взима се лист бутер тесто и се намазва с плънката равномерно и не много дебело. Навива се на руло, което се реже на охлювчета с дебелина около 2см. Поръсват се с малко сусам и се запичат в предварително загрята фурна.

Разбира се, може да се използва и само базовата плънка, без да се добавя риба или колбас вътре. (много е изкусителна – може да се "хванете", че я опитвате как е на вкус няколко пъти, без да има нужда от това ;))
Приятен апетит! :)

Салата Табуле

2010-03-29T15:46:00.006+03:00

Ето я и любимата ми салата. Не знам защо чак сега (в последните години) набира популярност – много вкусна е и може да се хапва целогодишно (и в моя случай – дългогодишно) :) . Табуле има много разновидности, но основните продукти, без които нито една "версия" не може, са булгур, магданоз и лимонов сок.
На снимката салатата е без пресен лук по лични предпочитания :), но по принцип си е неразделна част от продуктите за табуле, както и ментата, която отсъства тук. Някои слагат пресен чесън.

Табуле

1 к.ч. булгур
1 домат
1/2 краставица
1 връзка магданоз (може и по-малко, ако това количество магданоз ви идва в повече, но все пак магданозът е основният продукт в тази салата и трябва преобладава измежду останалите продукти, вкл. булгура)
1 стръкче зелен лук (по желание)
1-2 с.л. лимонов сок
зехтин, сол на вкус

Булгурът се поставя в купа и се залива с вряща вода в съотношение 1:3. Покрива се и кисне около половин час, след което се изцежда добре в ситна цедка/гевгир.
В купа за салата се смесват ситно нарязаните зеленчуци и магданоз, добавя се булгура, посолява се на вкус, застройва се с лимоновия сок и зехтина и се разбърква добре. Покрива се и се изстудява 1-2 часа, преди да се сервира. При изваждане от хладилника е добре да се разбърка отново.

Карамелен сладкиш с кайсии

2010-03-01T16:52:00.008+02:00

Първо - Честита баба Марта на всички! :) С пожелание за здраве и много щастливи усмивки през март, а и през цялата година!

Всъщност, какво по-добро начало от едно наистина "сладко" начало.

Безумно ароматен, сочен и вкусен, този карамелен сладкиш с кайсии е много лесен като изпълнение. Прави се с компот от кайсии, но може да бъде и с други плодове, а с компот "асорти" става невероятен! Разбира се, може да стане (и става) и с пресни плодове.
Кайсиите в компота, който ползвах, бяха много сочни и затова не запазиха формата си при карамелизирането.

1 компот от кайсии
1 1/2 ч.ч. захар
1 пакетче(125г) масло
1 ½ ч.ч. брашно
½ пакетче бакпулвер (ако е от най-малките пакетчета - може и цяло)
3 яйца
1 к.ч. прясно мляко (при приготвянето на сладкиша, който е на снимката, нямах прясно мляко и използвах сухо мляко, разтворено в топла вода)
няколко капки есенция ром или коняк

½ ч.ч. захар се карамелизира до леко червеникав цвят и с карамела се обливат стените и дъното на форма за печене. Веднага отгоре се нареждат плодовете с отрязаната част отгоре. Върху тях се изсипва сместа, която се приготвя по следния начин:
Яйцата се разбиват със захарта и маслото, добавя се пресятото с бакпулвера брашно, после се разрежда с млякото и накрая се слага есенцията. Оставя се да почине 5 минути и се изсипва върху карамела и плодовете, както е описано по-горе.

Пече се на 200 градуса за около 20 минути.
След изваждане от фурната се оставя да се поизстине за около 15 минути. Внимателно се обръща. Сиропира се със сока от компота.

Tip: Специално тук препоръчвам [задължително] форма за печене от тефлон или друг незалепващ материал. Аз нямах подръка в онзи момент такава и се отрази на сладкиша – не залепна, но и не стана с обичайният си вид – като полиран от карамела. Е, по закона на Мърфи, тогава не съм имала фото под ръка, след това тези останаха единствените снимки на този прекрасен сладкиш. Някога преди... 2 години, може би.

Салата с фузили, зеленчуци и моцарела

2010-02-23T15:16:00.008+02:00

Много обичам салати. Те представляват голяма част от менюто ми с оглед на това, че не ям месо и доста други неща. А тази салата специално е много вкусна и питателна.

Салата с фузили, зеленчуци и моцарела

1/2 пакет фузили или друга паста
1/2 глава китайско зеле
1 домат
1/2 краставица
1 морков
1 топка моцарела
3 пъдпъдъчи яйца, твърдо сварени
магданоз
1-2 с.л. зехтин
лимонов сок, сол - на вкус

1) Макароните се сваряват;
2) Зелето се нарязва на тънки ивици;
3) Зеленчуците се почистват и се нарязват на малки кубчета;
4) Всичко се омесва, слага се сол на вкус и се застройва със зехтин и лимонов сок.
5) Отгоре се нарежда накъсаната на ивици моцарела и пъдпъдъчите яйца (може да ги поръсите с шарена сол или друга любима подправка).
6) Поръсва се със скълцан магданоз.

Пилаф с фиде

2010-02-10T17:26:00.007+02:00

Разтопява се малка бучка масло и в нея се запържват 2-3 "букли" фиде (цветущ мой израз :) ) до порозовяване. Трябва много да се внимава да не покафенее, защото се отразява негативно на вкуса.
Изсипва се ориза, разбърква се с фидето внимателно, слага се сол на вкус и се залива с вода в съотношение ориз : вода - 1:3 или 1:2,5. След кипването на водата температурата на котлона се намалява до минимум и съдът, в който приготвяте, се покрива с хавлиена кърпа. Готви се до пълното поемане на водата от ориза и фидето.

Този пилаф е с много сладък вкус (като сладкиш е) и ухае божествено. Именно по тази причина не добавям подправки, въпреки че съм изключителен фен и върл експериментатор в това отношение, защото биха помрачили апетитния аромат на масло и другите продукти. Принципно на всякакъв друг пилаф, който правя, слагам много и различни подправки.
Може да се използва и като гарнитура към всякакви печени и задушени меса, риби и др.

Пиле жулиен

2010-01-22T15:23:00.005+02:00

Продукти:
1 глава лук - нарязана
1 малко бурканче гъби - на лентички
3 малки кисели краставички - на жулиен
1 морков - на жулиен
около 200 гр готварска сметана
2 бр. пилешки гърди (за това количество продукти - около 500 гр)
сол, черен пипер

Лукът се задушава в олио + малко вода; изважда се и се разстила на дъното на йена глас съд.
В същата мазнина се задушават гъбите - може да се добави малко масълце. Изваждат се и се оставят при лука.
По същия начин се процедира и с краставичките и моркова.
Гърдите се режат жулиен и се задушават до побеляване. Понеже не мога да опитвам, леко режа с ножче, за да видя дали е готово. Който яде месо, може направо да си опита. След като е готово, пилето се добавя към останалите продукти, слагат се солта и пипера, леко се обърква. Сметаната се разрежда с малко вода (по желание), изсипва се в тигана (в който сме задушили пилето), разбърква се и залива яденето. Съдът се покрива и се слага в затоплена фурна. Пече се на умерена температура до готовност.
Моят избор за сервиране обикновено е с охладено шардоне.

Кекс с бял шоколад и кокос

2010-01-21T16:57:00.009+02:00

Бял шоколад и кокос е една невъобразимо вкусна комбинация дори за хора, които не са почитатели на сладките неща - като мен. Освен вкусовите качества, тя е и много нежна, безкрайно ароматна и се топи в устата. Направих кекса по аналогия с моята си рецепта за кекс, въпреки това измених някои неща, които нямаше да се съчетаят с вкуса на кокоса и белия шоколад.

Ето и рецептата. Като избирате формата за кекса, имайте предвид, че се надува двойно, че и отгоре.

Кекс с бял шоколад и кокос

2-3 яйца ( с 3 ще стане по-жълт и хубав)
1 ч.ч. захар
125 гр масло (препоръката ми е да използвате качествено такова за оптимален резултат)
2-3 капки есенция за печива (ромова есенция, есенция коняк, etc.) или 2 ванилии. Мислех да сложа 1-2 с.л. уиски в кекса и, естествено, забравих.
1 бял шоколад
1 к.ч. прясно мляко
2 непълни ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер (аз сложих по-малко, но вие си сложете 1 пакетче за 2 ч.ч. брашно)

Яйцата се разбиват със захарта, прибавя се омекналото масло, разбива се на хубав крем.
Шоколадът се разтопява на водна баня и се добавя в сместа. Прибавя се млякото, после есенцията. Разбива се.
Най-накрая се добавя постепенно брашното с бакпулвера. Разбива се до пълно хомогенизиране на сместа. Излива се във намаслена и набрашнена форма за кекс. Слага се в студена фурна и се пече на 180-200 градуса.
Проверявате дали е готов по метода "суха клечка".

Резултат: (за реален размер - click на снимката )

Глазурата направих от 1 шоколад (пак бял) + малко масло (колкото половин кибритена кутийка) на водна баня.

Отгоре поръсих с кокосови стърготини.

Това е.

Това, което мислех да направя и забравих: да сложа стърготини вътре в кексовото тесто. Има хора, които не обичат кокосът да е вътре в тортата/кекса/десерта, обаче аз много обичам, защото става сипкаво.
Може да натрошите шоколада на малки парченца, вместо да го разтопявате. Правила съм го при кекс с натурален шоколад и става разкошно.
Предполагам, че маслото може да се замести и с маргарин, ако ползвате. Даже мисля, че ще стане още по-пухкав – макар че и с масло кексът стана като дунапрен.
Доста ароматен е, преплита се много нежно вкусът на бял шоколад, кокос и карамел.

Печена риба с горчица и лук

2010-01-20T16:23:00.006+02:00

За 1 порция:
1 филе от скумрия
1 малка глава лук на шайби
Сокът от половин лимон
1/2 к.ч. Дижонска горчица (правя тази рецепта единствено с такава. Не препоръчвам друг вид горчица.)
2 с.л. зехтин
Сол, черен пипер и кориандър

Предварително разбиваме горчицата с лимоновия сок и малко вода.

1) Нареждаме филенцата в малка тавичка;
2) Напръскваме ги обилно със зехтин
3) Намазваме ги със сместа с горчицата.
4) Нареждаме лука отгоре.
5) Посипваме с подправките.
6) Пак поръсваме със зехтин.
7) Печем около 25 минути на умерена температура.

По желание може да се поръси с магданоз.