Зимна супа от леща с броколи

Специално за постещите и всички премръзнали душици, копнеещи за топла супичка :) Tази вкусна леща ще ви стопли и ще ви донесе предколеден уют, а и през целия студен период от годината.




Зимна супа от леща с броколи

1 ч.ч. леща
5 ч.ч. вода
шепа броколи
4-5 скилидки чесън
1-2 моркова
1 чушка
1 домат / 1 ч.л. доматено пюре (признавам, че не съм пробвала с дом. пюре. Дори и зимно време ползвам домат)
1 резен целина (може и суха целина)
1 глава лук
4-5 с.л. олио
чубрица / мащерка (щедро), сол на вкус

Измитата леща се залива с малко вода и се кипва за около 10 минути, след което водата се изхвърля и се доливат 5-те чаши леко топла вода. (тук е момента да уточня, че на пазара се предлага и леща, която увира страшно бързо и тези 10 мин. ще я разварят.
Ако имате съмнения за лещата, която имате, по-добре намалете минутите на кипене - примерно 5 минути.)
Градусите на печката се намаляват и се слага се нарязания на ситни кубчета морков, чушката, наситнените целина (ако е прясна, иначе накрая с подправките), лук и чесън.
Малко по-късно се добавят накъсаните на ситно броколи и се посолява. Прибавям домата - обелен, настърган или на много ситни парченца.
Най-накрая добавям стритата чубрица или мащерка и олиото (леко загрято). Наръсвам се с магданоз.

Ако се намали количеството на водата, се получава чудесна леща-яхния с броколи. Аз, обаче, си предпочитам супичката ;) Не се добавя червен пипер. Ако желаете да я сгъстите, ползвайте пасиран картоф.

Весели и топли празнични дни, изпълнени с безброй хубави емоции желая на всички!

Бородински хляб

Дойде студеното време (съвсем скромно ще заявя, че след рождения ми ден винаги рязко се разваля времето *премиг*) и с него - желанието(и възможността) да направя едно от любимите ми неща, а именно – да омеся хляб.
Днес искам да ви предложа една от най-любимите ми рецепти за хлябът с главно „Х”.
Както повечето от Вас биха се досетили, името на хляба идва от наименованието на руското село Бородино, недалеч от което се състои битка
между Наполеоновите войски и армията на ген. Кутузов. Монахиня от близко
разположения женски манастир тогава приготвя този хляб и оттам нататък получава
разпространение. Разбира се, има и други версии, които съпътстват чудния бородински хляб.
Най-характерните особености на този хляб са две, даже три: плътната текстура, тъмният цвят и кориандъра. Това са и причините да го обичам толкова силно – кориандърът е любимата ми подправка. В оригиналната рецепта има и някои съставки, които аз не съм добавила и които се намират може би само в руските магазини. Рецептата е адаптирана за нашите географски ширини.


/клик върху снимката за по-голямо изображение с по-добро качество/



Бородински хляб / Бородинский хлеб


1 ч.ч. бяло брашно
3 ч.ч. ръжено брашно
/на това количество - прибл. 2 ч.ч. вода/
1 ч.л. сол
2 с.л. мед
1/2 к.ч олио
1 пакетче суха мая Йоткер
2 ч.л. кориандър + 1 ч.л. зърна кориандър


Смесваме сухите съставки - брашната, маята, кориандъра. Добавяме приятно топлата вода, в която е разтворен меда и прибавено олиото.
Солта добавям в етапа на месене.
Омесваме тестото - месим около 15-20 минути. Оставяме да втаса около час.
Оформяме самун, който отново оставяме да втаса.
Повторно втасалия хляб посипваме с леко счукани зърна кориандър и печем в загрята на 180 С фурна около 45 мин.

/клик върху снимката за по-голямо изображение с по-добро качество/

Резултатът е ароматен и много вкусен черен руски хляб. Отчитам все пак, че моето лично мнение се базира на това, че обожавам кориандър, а неговото ухание формира в голяма степен впечатлението ми от Бородинския хляб.


/клик върху снимката за по-голямо изображение с по-добро качество/

Пикантни картофки-ветрило със сирена

Любимите ми картофки! За мен това е перфектната рецепта за:
- работещи хора, които не разполагат с много време за сложна вечеря - приготвянето на картофчетата "от-до" коства минимално време,
за усилия да не говорим; изключително лесно и бързо;
- ефектна гарнитура към меса;
- перфектно лятно допълнение към студен таратор или магданозената ми супичка.


(клик за по-добро качество на снимката)

Пикантни картофки-ветрило със сирена


На почистени големи картофи се правят множество ситни нарези на ширина, но не съвсем до край.
Нареждат се в тавичка, застлана с алуминиевo фолио, намазано с мазнина.
В нарезите се слагат тънки резенчета сирене Чедър. (може и да не са много тънки.... :Р)
Поръсват се с майорана, риган, розмарин или шарена сол и малко разтопено масло. Посоляват се (ако не сте използвали шарена сол)и се запичат.
Малко преди да бъдат съвсем готови, се поръсват с настърган кашкавал (както е на снимката) или Пармезан. Печем картофките до зачервяване. Наръсваме с магданоз.

Обичащите чесън могат да добавят към картофките чесън на прах.
Прорезите леко се "слепиха" от поръсения кашкавал, но вкусът компенсира :))

Усмивки и хубаво настроение през август на всички :)

Лятна магданозена супа с кускус

В разгара на лятото, нямам търпение да ви представя една вкусна и полезна супичка. Аз лично обичам да я консумирам изстудена, като алтернатива на таратора – за разнообразие :). Много е освежителна. Искам да предупредя, че това е лека, почти бистра, лятна супа без тежки застройки със яйца, сметани и т.н.



Лятна магданозена супа с кускус


(клик върху снимката за по-добро качество)

2 връзки магданоз
1 картоф
1 глава лук (или 2 малки)
1 к.ч. кускус
сол, бял пипер
4-5 с.л. зехтин
1-2 скилидки чесън
1 л. вода или зеленчуков/пилешки бульон (аз предпочитам вода)
3-4 с.л. прясно мляко

Наситненият лук се задушава в зехтина и 1-2 с.л. вода. Добавя се настъргания картоф, стрития чесън и ситно нарязания магданоз(не го режа твърде ситно). При омекване на картофа, добавям малко сол и наливам цялото количество вода/бульон (за предпочитане е течността да е приятно топла, а не студена). Кипва се, прибавя се кускуса и се оставя на тих огън около 20ина минути. При полуготовност вътре се добавя накъсана другата китка магданоз и се подправя с млян бял пипер. Застройва се с прясното мляко.

П.П. както знаете, ако ползвате бульон, не слагайте допълнително сол.


Бъдете здрави! :)

Един (некулинарен) поглед от високо

Винаги много съм харесвала панорамните снимки, поместени в някои статии на градове в Уикипедия. И днес, докато търсех информация за едно място, което ми се разкри в пълна прелест от панорамната си снимка там,
реших да потърся дали в нета дали има място с всички панорамни снимки от Уики накуп (нещо подобно :D) и попаднах на следните... всъщност най-'големите' снимки (простете дилетантския ми език):
http://www.gigapan.org/gigapans/54825/ - Корковадо (по-скоро снимано "от" К.)
http://www.harlem-13-gigapixels.com/ - Харлем (тук начинът на наслагване на отделните изображения създава малко стряскаща алюзия)
http://gigapan.org/gigapans/67894/ - Бейрут
http://www.sevilla111.com/ Севиля. Уникално.
http://www.gigapan.org/gigapans/58857/ - Рио


Любимото ми – да си избера произволна точка от панорамата, да zoom-на първо до пълно приближение – и после обратно по същия начин, докато се върна "над града". Много интересно чувство. Случвало ли ви се е докато пътувате в рейса, например, да гледате светнатите прозорци по блоковете и да си мислите какви ли семейства живеят там, какъв е битът им и т.н.? Е, чувството е някак близко...
Да започнеш от могъществото на големия град и бавно да стигнеш до малко детско розово столче в кухнята на десетия етаж на панелен блок , да кажем. Или да мернеш сянката на млада жена в (привидно) хладния сумрак, която говори (може би) с някого, облегната на прозореца в една от редовите къщички. Не знам... хилядите хора там долу, които дори не виждаш, а те са там - получават хубави новини, получават и лоши новини, чакат някого, бързат нанякъде, живеят живота си и живота минава покрай тях...
Не мога да определя чувството, но носи някакъв комфорт. По-осезаем в дни като днешния.

Вегетарианският Ориент, част 4: Люто! Пикантен хумус

Доста по-лют от традиционната рецепта! Не се препоръчва за хора, несвикнали на много пикантни храни и си е направо забранено за хора със стомашни заболявания. За да не прозвучи съвсем осъдително обаче, за последните препоръчвам да опитат този чудесен дип без лютите подправки - отново много приятен вкус!



Пикантен хумус


3-4 скилидки чесън
около 200 гр паста от нахут или около 1 1/2 ч.ч. изкиснат и отцеден нахут (накиснати зърна нахут от предната вечер)
1 к.ч. сусамов тахан
4-5 с.л. зехтин
сокът от 1 лимон ( може и повече, според вкуса)
1/2 ч.л. кайенски пипер
1/2 ч.л. чили (стрито)
1 ч.л. кориандър
сол на вкус
по желание 1 ч.л. червен пипер



Всички съставки се смесват и пасират до еднородна смес. Охлажда се и се съхранява в хладилник.
Трябва да ви кажа, че нагаждането по отношение на количествата на подправките е въпрос на вкус и известен "стаж" в приготвянето на хумус. Това, което съм дала като мерки тук, е, да речем, задължителния минимум.

Аз обичам да си го хапвам просто ей така. Разбира се - идеален е с арабски хляб, а аз го сервирам с тези ароматни прясно изпечени домашни хлебчета

и зелена салата.

Бон апети! :)

Честит празник на Славянската писменост!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Честит празник на Славянската писменост и култура! Поклон доземи пред делото на Светите братя!

С най-добри пожелания към всички учители и просветители - бъдете живи и здрави! Нека вашето призвание ви донася всеки ден безкрайно удовлетворение и необходимия респект от страна на обществото ни!
Знайте, че без вас ние нямаше да бъдем хората - личностите, които сме Днес.

На всички читатели и приятели пожелавам един светъл и усмихнат празничен ден!





На този ден нашият народ отбелязва създаването на славянската азбука и писменост от светите братя Кирил и Методий.

Доста трънлив и описан с болка и мъчения път извървява българската писменост от раждането си през 855г. до ден днешен. Непрестанни борби за налагането на новата славянска култура и книжнина, гонения на създателите й и безконечните унижения с тях от закостенели еретични съсловия. За да бъдат преведени библейските книги и да започне приобщаването на славянските народи към християнската идея и религия...

Житието на светите братя звучи като приказка или легенда. Може би защото днес не се раждат толкова волеви личности, толкова устремени в една идея, в благо не за самите тях, а за няколко милиона души, за които труда им ще означава всичко.

Кирил е един от най-високо образованите за времето си хора. Завършва престижната Магнаурска школа с пълно отличие и става библиотекар в църквата "Света София" в Цариград. Постъпва в манастир (Олимп), където среща Методий. Цариградският патриарх Фотий изпраща братята с мисия при хазарите, където пренията с мюсюлмани и евреи добиват широк обществен отзвук и самият княз Ростислав, който се противопоставял на германизацията на славяните, която набирала скорост, поканил Кирил и Методий в Моравия. Там те създават Моравската школа, където превеждат и пишат книги. Немското духовенство разбира се, яростно се възпротивило на делото на братята, което се явява спънка в стремежа му на културна и духовна асимилация на славяните започва зверски гонения и гаври с тях. Отказвайки им право да ръкополагат свещеници, на практика ограничават влиянието на моравска школа като славянска църква, затова братята решават да се върнат в Цариград. По пътя обратно, минавайки през Панония, княз Котцел моли братята да останат и да изучат поданиците му на новото писмо и четмо. Научавайки, че императорът е починал и че няма да получат правото да обучават и ръкополагат свещеници, те заминават за Рим, да го поискат лично от Папата. Във Венеция Кирил по най-блестящия начин защитава правото на славяните да имат писменост и богослужения на собствен език и азбука и отхвърля триезичната ерес пред тамошното духовенство.
Въпреки че папата ги посреща с почести и осветява книжнината им, те така и не получават бленуваното право, нито дори епископски сан. В Рим Кирил умира и оставя в ръцете на брат си Методий довършването на великото дело. Княз Котцел спешно настоява за епископски сан на Методий в Панония, което папата не оспорва заради твърде отслабеното си влияние в България, където преждевременно княз Борис І е покръстил българите, страхувайки се, че ще загуби чрез отказа си влиянието и във Великоморавия.


Празникът е не само празник на Славянската писменост и култура. Това е празник на напредъка, на отстояването на изконни принципи, празник на прогреса, на обединяването на силите в името на духовното преобразяване и усъвършенстване, на постижението в името на една светла идея. На обединението на славянските народи.
За мен най-българският празник за всяко българско сърце, най-важният за нашата нация, нашият език и култура.